Вземи ме, лодкарю...

„Приятелят ми Калоян е страстен плувец и от няколко години има яхта заедно с баща си. Ето защо особено когато времето е малко по-топло, гаджето ми не пропуска свободен момент да не е в морето. Преди да го срещна, аз дори не умеех да плувам, представяте ли си, и мисълта да се кача на борда с него буквално ме ужасяваше. За да го изненадам, миналото лято се записах на курс по плуване, макар че ми беше адски неловко с всичките тези групи от обучаващи се дечковци в басейна около мен (все пак съм на 20 г.). Да се науча да плувам беше едно от най-трудните неща в живота ми, но след това връзката ни тръгна наистина като по вода.“

Езикът на любовта

„Миналата есен се влюбих в Димитриус, който е грък и владее едва няколко думи на български. След като известно време прескачане до Атина (аз) и до Плевен (той) най-накрая приятелят ми реши да ме запознае със семейството си, никой от които (изненада!) не говори моя език. Макар с него прекрасно да се разбирахме с езика на тялото, с родителите му това някак не върви :-) Ето защо здраво се захванах с ученето на гръцки (освен всичко друго така можех да опозная културата и традициите на гърците). Не постигнах кой знае колко голям напредък в изразяването, но пък произведох истински фурор в семейството на Димитриус, а майка му дори ме научи да приготвям любимото ядене на сина й.“

По ръба на бръснача

„Брадата ми е моята запазена марка – нося я още от завършване на училище и така вече четири години. Скоро след като се запознах със Соня обаче (за която от първия миг разбрах, че е жената на живота ми), тя каза, че брадата ми я дращи, когато се целуваме. Речено-сторено - обръснах брадата си и се почувствах така, сякаш се разделям с добър приятел. Изглеждах тотално променен и ми отне много време, докато свикна да се гледам в огледалото и да разпознавам себе си. В крайна сметка успях. Но може би „жертвата”, която съм направил, е била за добро, защото сега със Соня се целуваме два, дори три пъти по-често.“

Love Hurts

19-годишната Люба може да се закълне във верността на заглавието на едноименното парче на Nazareth. „Бях си татуирала името на предишното си гадже на глезена и съвсем в рамките на нормалното това много дразнеше настоящия ми приятел. Вече бях наясно, че за да запазим връзката си, трябва да махна татуто.

Това беше може би най-дългата и болезнена процедура, на която съм се подлагала в живота си. Не само че премахването на татуировката стана на цели пет етапа, ами и ми излезе доста солено. В крайна сметка обаче се оказа, че болката и усилията са си стрували – около година по-късно Радо (гаджето ми) ми подари годежен пръстен. Що ли да не взема да приема? Все пак такива неща не се случват всеки ден, нали?“

Следва продължение